Писмо до Америка

Как е по Америка? Как живееш? Храниш ли се? Спиш ли добре?
Пиша ти на хартия, оти имаше буря и бутна антената, та се скапа интернето. Дано още помниш да четеш по нашенско. Тук всичко е наред. Баба ти и дядо ти пращат поздрави. Баба ти пита, дали ще се жениш вече, дали си намерил някоя прилегата девойка. Да сте си двама опора в живота, че сам човек по-лесно се предава. Вчера срещнах леля ти Росица, плачеше горката. И нейните двама юнаци искат в Америка да идват. Те, знаеш, работеха към общината. Хубаво, ама не се съгласили да крадат с другите и ги уволнили. И сега ще хващат пътя. И те ще оставят майка и татко да бършат стари снимки по стените.

Сине, не ни търси по компютъра вече. Няма компютър. Изключихме го. Не можем да си платим тока. Тия от електрото, правят що правят, изравняват там нещо и имаме 400 лева ток. Баща ти се поболя, като разбра. Цялата заплата му е това. А сам знаеш колко пести той. Сега пера на ръка, че пералнята да не харчи ток. Телефона го изключихме, че има лоши хора. Звънят по цял ден, лъжат, че си бутнал момиче с колата и си в полицията и искат 3000 лева, да те пуснат. Само изкарват на баба ти акъла. И на баща ти джиесема го изключихме. От тока няма да останат пари за него. Ако нещо стане, звънкай тука при комшиите. Те ще дойдат да ни кажат, ама през деня не - че са на работа и няма никой у дома. Иначе добре са всички. Ама сега от юни, ще намалят на баща ти инсулина. Той и тоя му е малко. Няма да може да работи горкия. Как ще я караме - не знам. Братовчед ти Динко почина. Блъсна го с колата един пиян. Уж го осъдиха, ама само условно, че бил известен спортист и прославил България. Аз още си работя в детската градина. Миналия месец идва министърката при нас. Да видиш с каква кола дойде. За чудо и приказ. Баща ти вика - последен модел. 500 000 лева струва. Дойде жената, каза, че няма пари за нова детска градина, хапна торта с децата и си бега. Утре ще ходим с готвачката да сечем дърва, да сложим за подпора на входа на градината, че може козирката да падне - на години е вече, а ремонт не е правен. Иначе всички сме добре. Дядо ти праща много поздрави. И той е добре. Все за тебе пита. В сряда идва доктора да му мерни кръвното, ама си беше пийнал човека, та му го мери направо през дрехите. 30 на 50. Искаше в болница да го вкарваме. Ама врачка се оказа тоя доктор. В петъка му стана лошо на дедо ти, припадна тука и отидохме до личния лекар. Той ни каза, направо в болница да го вкарваме. Хубаво, ама няма легла в болницата и трябва да чакаме или някой да го изпишат или някой да умре, да се освободи легло. Сестра ти е добре. Сега малко по съдилищата се разправя. Март месец идва поземлена комисия у селото. Имало нов план. Нашата нива не била там, където е в момента. Трябва да преместим лозето 100 метра надолу към чичо ти Кольо. Питах го това момчето от комисията, дали е виждало лозе или поне да ми каже как се мести, че аз за първи път чувах, че може да се мести. Нищо не каза. Иначе всички са добре. Баба ти е доволна. Увеличиха й пенсията с 8 лева, ама па вече не дават хапчета без рецепта. И като я боли главата, трябва да хване рейса, да даде 10 лева за билет до града, да иде при доктора, да й напише рецепта, за да си купи Аспирин. Иначе всички са добре. Котката роди три котенца. Имаме си радост в къщата. Ама ки требва да ги изфърлим. Нема с какво да ги храним. Тия от мандрата тука в селото, дето изкупуваха млекото изчезнаха ненакаде. Дедо ти има да взима 1400 лева от тях за млекото. Така й си останаха, огин да ги изгори. Твоята Надя, дето все си я баеше - отиде в София да работи. Немаше я пет-шест месеца. Върна се с един дедо под ръката с една голема кола. Натокмена, начервена - не можеш да я познаеш. Не иска да влезне у тех - много кална била улицата. Поседеха 10 минути и си бегаха. Сега избори идат, барем че изкараме некок лев. Който даде най-много пари за него че гласувам. То кой и да сложиш - се е същия берекет.

Сине, гледай там да си жив и здрав и никога да не се връщаш тука. Иначе тук всички са добре...