за една лисица
дето е много бедна
но си има две малки лисичета
и няма пари да си купи храна от магазина в гората
и трябва да ходи по кокошарниците на хората
за да краде
за да има какво да даде на малките лисичета
да ядът
защото те гладуват вече втори ден
и тя бавно, ловко, снишена се промъква към кокошарника
гласът е изострил сетивата й до краен предел
усеща всеки полъх на вятъра
ето - миризма на куче бавно нахлува в ноздрите й от съседния двор
тя спира за миг
ако я усетят, това означава, още цял ден глад за децата й
не може да им причини такова нещо
едното вече е почнало да отслабва
ще се разболеят, а без храна - няма как да ги излекува
всички кокошки отдавна спят
без дори да подозират за освирепялата майка, която след малко ще им дойде на гости
когато приближи оградата
тя започна да търси малката дупка
която бе намерила още преди два дни
сега, когато бе измършявала от продължителния глад
със сигурност нямаше да има проблеми да се промуши вътре
измина около два метра
без да спира да провира нос
търсейки отвора
но не го намираше
започна да се изнервя
върна се пак в началото, търсейки заветното място
пак го нямаше
за миг й мина мисълта, че може да са я запушили
но после си напомни, че надежда никога не трябва да се губи
и продължи да търси
обиколи пет пъти мрежата надлъж и нашир
но от никъде не можеше да се премине
бедната лисица, не знаеше, че през деня старият майстор на колела за каруци беше сложил чисто нова телена мрежа
която купи от пазара в града
Лисицата започна да рови
тя нямаше да се прибере без храна у дома
дори това да й костваше живота
тя дълбаеше и дълбаеше все по-надълбоко, а майчинският й инстинкт сякаш караше лапите и да гребат все по-бързо
без никаква умора, без никаква мисъл да се предаде
малките бяха там, в гората, в уютната дупка, гладни, чакаха нея
сигурно не спяха, а щеше да е хубаво за тях да поспят
поне малко
но кой спи, когато корема е празен - никой
след около час копаене, тя най-накрая успя да промуши главата си
под мрежата
миризмата на куче ставаше все по-силна
сякаш съдбата се опитваше да й натъкне до най-дълбоката нервна клетка, че това, което прави е лошо
тя знаеше, че кражбата не бива да се случва
че само най-пропадналите лисици крадът
и една кражба, води до следваща
Една лисица се подвежда по лесният живот
и накрая свършва или на врата на някоя кокона или в устата на някое домашно псе
тогава видя
два чифта очи
светещи в тъмното
умоляващи
скимтящи
два чифта гладни очи
гледащия я право в устата
два чифта очи, надяващи се, че майка им най-накрая ще намери храна
Лисицата се сепна, разтърси глава и започна бавно да се приплъзва към кокошарника
устата й започна да вкусва
изгладнелият й мозък си представяше как ще убие две кокошки за по-малко от секунда
и ще хукне с тях право към бърлогата
бавно, като че ли го бе правила цял живот
меката й козина обираше всички боклуци по влажната от вчерашния дъжд пръст
влезна в кокошарника
всичко бе притихнало
очите й бляскаха като фарове на приближаваща кола в тъмнината
усети леко мръдване вдясно
там беше жертвата й
приближи се още малко
приклекна
присви опашка
замръзна за миг
пое въздух
и се изстреля напред, като куршум
прелетя разстоянието до първата кокошка за едно премигване с очи
и зъбите й щракнаха
във въздуха
кокошките полудяха
настана ужасна врява
тя бързо се обърна
и захапа най-близка
топлата кръв се разля в цялата й уста
за миг
тя изгуби самообладание
и започна да яде кокошката
сепна се
от огромната светлина
която дойде от къщата
кучето лаеше до припадък на синджира
сякаш всяка негова клетка искаше да скъса оковите и да изгриза бедната лисица до кокал
ДЕЦАТА!
спасителната мисъл
върна лисицата към реалния живот
грабна кокошката с устата си
и хукна с всички сили към дупката
която бе копала цяла нощ в оградата
направи три бързи скока
и тогава дойде болката
първо усети как метала захапа задният й крак
директно разкъсвайки всяко мускулчето, до което се бе докоснал
и с всички сили се заклещи от двете страни на тънкото й краче
опитвайки се да строши коста на две
после дойде болката
усети адски спазъм по цялото си бедро
после болката премина през цялото й тяло
докато я удари директно в главата
и тя изпусна мъртвата кокошка на земята
прилоша й и тя изгуби съзнание
за миг
отвори отново очи
и започна да се дърпа с всички сили
влачейки се с предните си крака към дупките
но стоманените зъби на ужасяващият капан
не им минаваш и през ум
да пуснат жертвата си
лисицата
продължаваше да буйства и да упорства
усещаше, как целият й крак изтръпва
и губи тотален контрол над него
после се отказа въобще да го мърда
и започна да гризе капана с зъби
всячески опитваше да премахне
стената
която я отделяше
от децата й
от къщата се показаха две сенки
лисицата бе чувала, че хората имат железни пръчки
които те убиват за секунда
тя бе чувала тези железни пръчки в гората много пъти
но никога не бе срещала човек досега
страхуваше се от срещата си с тях
а още повече се страхуваше, да се срещне окована в стомана в кокошарника на даден човек
с мъртва кокошка пред себе си
бавно лисицата осъзна, че губи тази битка
и че скоро ще изгуби и цялата война
затвори очи
искаше да си представи децата си
как си играят на малката поляна
шарената сянка от младите дъбове, които поникнаха миналата есен
когато тя срещна прекрасната мъжка лисица
изкараха цели две седмици заедно
две прекрасни седмици
в късната есен на малката планинска ливада
той бе толкова млад и красив
всяко косъмче по него вдъхваше живот
и увереност
после дойде зимата
а с пролетта се появиха й двете й прекрасни
малки
лисичета
най-голямата радост в целият й живот
отдавна мечтаеше за момента в който ще има собствени деца
през изминалите две години
бе видяла как всички други животни около нея в гората
отглеждаха малките си
най-накрая бе дошъл и нейният ден
роди ги в една изоставена от язовец хралупа
в началото на Март
толкова бе щастлива
че не усащеше нито глад, нито студ, нито умора
по цял ден ги чистеше
внимаваше, винаги да има меки листа около тях
играше постоянно
а щом укрепнаха и на поляната имаше слънце
винаги ги извеждаше
за да полудуват на воля
нейното щастие
обърна глава
и видя двете сенки
да идват все по-близо
врявата в кокошарника беше станала нечуваема
лисицата осъзна, че няма измъкване
погледна към гората
помоли се на майката природа, да закриля децата й
и припадна
двете сенки бавно приближиха към клетото животно
старецът изпсува грозно
като видя мъртвата кокошка
но втората сянка
тя бе по-ниска на ръст
по-дребна
и с много по-къдрава и буйна коса
когато видя заклещеният крак на лисицата в капана
дръпна дядо си за палтото
и го погледна с огромните си зелени очи
зелени, като посевите с пшеница на пролет
когато живота се пробужда и успява да пробие дебелата снежна покривка
за да се докосне по-близо до слънцето
очи, пълни с живот
зелените очи помолиха стареца
да освободи лисицата
стареца не искаше й да чуе
малко, че беше платил цяло състояние за тези кокошки
които път отгоре на всичкото и не снасяха редовно
а сега да пуска и лисица, дето ги е изяла
пълна щуротия
зелените очи настояваха
и молеха
старецът вдигна рамене и каза
ако успееш да я освободиш
я пускам
и отиде да си легне
Малкото момиче
сложи фенера до лисицата
тя приличаше на умряла
но тежкото й дишане вследствие от раната
издигаше гърдите й учестено
малката красавица понечи да разтвори капана
но хватката му бе по-здрава от на съзтезател по канадска борба
огледа се наоколо
беше тъмно като в рог
месечината бе изчезнала някъде зад облаците
сякаш за да направи мисията й още по-невъзможна
тя се опитваше да открие предмет
с който да си помогне
но не намираше нищо
прекоси целият двор - нашир и надлъж
пак нищо
а кръвта на лисицата изтичаше
после й дойде
откачена идея
да иде и да събуди ветеринаря
сигурно беше полунощ
сигурно щеше дядо й да се кара страшно много на сутринта
но тя се чувстваше толкова ужасно за бедното затворено животно
че просто и да се върнеше и да се опита насила да заспи
щеше да будува цяла нощ
и да мисли как да отвори капана
върна се в къщата
наметна си един стар балтон на дядо си
и тръгна към къщата на ветеринаря
кучетата я съпътсваха с лая си
по цялата тъмна улица
малко я беше страх
но желанието й да помогне на лисицата
бе много по-силно от страха й от тъмнината
приближи къщата на ветеринаря
и тя естествено, бе заключена
почука на вратата
никой не отвори
извика - никой не се обади
почука по-силно
пак никакъв отговор
опита се да погледне през прозореца
и чак тогава видя малката бяла бележка
на вратата
която бе почти невидима в тъмнината
"Ще се върна след два дни. В града съм."
нямаше как да отиде до града
не и сама
ядоса се
и на себе си
че бе толкова слаба
и на ветеринаря
и на дядо си
и на глупавите, глуапави хора
измислили капаните
облегна се за миг на вратата
огледа се пред себе си
улицата бе като пустиня
само далечен кучешки лай й напомняше
че все пак е в населено място
тя трябваше да намери начин
сви юмруци
и тръгна към първата врата
която бе насреща
започна да тропа като полудаля
светна крушка
показа се сънена глава
зелените очи гледаха с надежда
и обясняваха
иронична усмихва и вратата се затвори
амбицията нахлу във вените й, като планински поток
отиде при следващата врата
и започна да блъска яростно
Защо хората са толкова студени
нима те никога през живота си не са попадали в капан
нима някой не е идвал
и не е отварял този капан
когато те не са успявали
ужасни хора
лоши хора
този път й се развикаха
да се прибира и да си ляга
Зелените очи намразиха човечеството
и тотално се отказаха да търсят помощ от него
прибраха се вкъщи
запалиха най-силният фенер
и започнаха да търсят желязо
из целият двор
но никъде не намираха, нищо подходящо
Тогава мълниеносна спасителна мисъл: ЦИГАНИТЕ!
На края на селото имаше цигански катун
циганите от него събираха желязо от село
и го предаваха някъде в града
вчера бяха пристигнали
дядо й абсолютно й бе забранил
дори да си помисли да приближи
циганският катун
ноща
сякаш ставаше все по-тъмна
с всяко приближаване
към ромите
отнякъде се появиха облаци
и скриха и малкото останали звезди по небосвода
сякаш се опитваха да угасят и последните капки смелост
в зелените очи
тя преглътна страховете си
и закрачи смело
след последният завой на селото
видя светла ивица да шари над последната къща
това бе огън
с приближаването
светлата ивица ставаше все по-голяма
светлината й вдъхна надежда
светлината е хубаво нещо, мислеха зелените очи
светлината кара баба да се усмихва
а кокичетата й да се показват под снега
видя огъня
който се издигаше почти до небесата
около него десетина циганина играеха странен танц
двама свиреха на още по-странни иструменти
а малко момиче със същите зелени очи
пееше весела песен
първо мислеше да ги попита
но после се уплаши, че може да й направят нещо лошо
баба й бе разказвала, как миналата година
група цигани били откраднали едно малко момиче
и го продали на панаира в града
като че ли е прасе или овца
реши да се промъкне и да открадне
да крадеш от крадците
не е лесна работа
желязото не вървеше скъпо
и малкото, което циганите успяваха да намерят из селото
се пазеше добре
това бе цялото им богатство
огромните зелени очи
започнаха бавно да пълзят
към купчината
мръсна и ръждива
циганите сякаш
нямаха никакви грижи и проблеми
танцуваха като за последно
добре дошло бе това опиянение
за малката крадла
тя се прокрадна бавно към старите железа
напипа едно
но то бе твърде тежко
опита да измъкне друго - но няколко други железни обръча го притискаха
накрая намери една дълга железна пръчка
дръпна я
но тя отказа да й се подчини
и сякаш с котва се закачи още по-здраво за купчината
крадливите зелени очи се ядосаха
и дръпнаха със все сила
чу се дрънчене на множество желязо
тя бе извадила именно пръчката, която подпираше цялата купчина
музиката спря
пеенето престана
циганите изкраскяха
зелените очи грабнаха железният прът
и с все сила затичаха към къщата на баба и дядо
чуваше крясъци зад себе си
псувни на цигански
беше я страх да се обърне
да не би да види как една дълга, суха, костелива, мургава ръка
я сграбчва за рамото
тя тича
докато краката й не станаха като камък
и отказваха да тичат повече
после премина в ходене
и не спря
докато гърбът й не се опря
на входната врата на къщата
в която всяка пролет прекарваше толкова незабравими мигове
опита да успокой дишането
и тогава се сети
за лисицата
толкова време бе минало
дали е още жива?
тръгна към кокошарника
успокой се малко
когато видя почти безжизненото и тяло
спроснато като изпран килим
в двора на курника
бедното животно
пъхна желязото между зъбите на капана
и натисна със все сила
халките не помръднаха
капана сякаш бе излят от бетон
а не от желязо
натисна втори път
трети
четвърти
капана отказваше да съдейства
ужасна твар
що за човек би създал подобно нещо? ужасни хора
тогава й дойде нова идея
постави желязото между зъбите
опря едната част на капана в бетонният стълб
към който бе привързана телената мрежа
и отиде да търси
камък из двора
намери един, който според нея
ще й свърши работа
едва едва успя да го помръдне
ядоса се
отиде в конюшната
сложи въжето на коня
и го изведе навън
той бе доста ядосан
от среднощното събуждане
и искаше абсолютно веднага да му бе обяснено
защо го безпокоят
но когато видя зелените очи, пълни с гняв
реши просто да се подчини
с помощта на коня
малката крадла успя да довлече камъка до капана
трябваше само да го стовари върху желязото
и планът й щеше да успее
опита веднъж
но камъкът бе непосилно тежък
опита втори път
отново провал
напрегна цялото си крехко момичешко телце
но камъкът отново отказа да помръдне
трябваше да намери начин
реши да замени
камъка с коня
подпря железната пръчка
между камъка и капана
върза я с въжето за коня
и започна да дърпа поводите
зъбите леко се разтвориха
още малко
още малко
КАПАНА ЩРАКНА!
Зелените очи подскочиха и извикаха възторжено
те веднага се втурнаха към лисицата
тя продължаваше да лежи
сякаш чакаща смъртта
малката крадла взе внимателно животното
постави го в едно одеало
и го сложи в обора
на сутринта топлите лъчи на слънцето
бавно започнаха да галят мустаците
на горската майка
тя помръдна и отвори очи
опита се да си спомни нещо от предишната вечер
но болката в крака
отново я преразя
погледна назад и видя странно бяло нещо
увито около кракът й
искаше да избяга
но не можеше да ходи
не знаеше къде е
нито как е попаднала тук
не беше мъртва
мъртвите не изпитвали болка
така казваше майка й
след около час
вратата на обора се отвори
прекрасните зелени очи влезнаха
превъзбудени
щастливи
доволни от себе си
те носеха купа пълна с месо
сложиха я пред ранената лисица
отдръпнаха се на около два метра
усмихнаха се
след десетина минути влезна и дядото
видя лисицата
усмихна се на зелените очи
й я попита:
- Знаеш ли каква е разликата между животните и човека?
- Каква?
- Човек може да постигне всичко, стига да положи достатъчно усилия.
No comments:
Post a Comment