Monday, 27 December 2010

Меките отблясъци на пролетното слънце бавно се ширеха по водната повърхност. Малко детенце наизустяваше азбуката в непосредствена близост до водата. Идваше ново утре, нов ден, ново начало на моят живот. Изпълвайки сърцето си с нескрита надежда аз поемам по трудния път на живота. Раждам се. Раста. Проумявам колко малко неща в този свят зависят от мен и моето отговорническо и лидерско съзнание се наскърбява. Никой не желае да чуе моите предложения. Любовта ми към хората намира странни и понякога необщоприети измерения. Момичето което обичам никога няма да научи това поради простата причина, че може после да злорадства. Росата от тревата бавно се разтапя, обляна от слънчевия лик - както се разтапя сърцето ми когато срещне момичето от предишното изречение. Една много студена вечер, Аз решава да прекрачи всичко което е заложено в него и се запознава с Нея. Грешка. Тя се оказва само много малък процент от всички онези идеали, качества и добродетели които въображението на Аз й предаваше. И така още една надежда рухва. Няма съвършенство. Няма перфектност. Има личности, които в дадена част се приближават към представите на Аз за перфектност и идеализъм, но никога не могат да ги запълнят напълно. Човечеството още не е достигнало това ниво на развитие за да имаме такива представители. Биологическата майка на Аз бавно му подава чаша топъл чай. Топлината на гореспомената напитка веднага решава, че не е нужна на самата напитка и под формата на пари веднага започва процес по отделяне от напитката, известен на вас като изпарение. По тази процедура се изпариха сигурно около 75% от "приятелите ми". Тъга. Единственото ни спасение, когато сме недоволни е тъгата. Ако няма тъга нямаше да чувстваме нищо, когато сме тъжни -> бихме се приравнили към зомбитата. Зомби. Индивид лишен от способноста да различава собствените си потребности, желания и привички, отдаден на една единствена кауза - хората са лошо нещо. Лошо. Поглеждайки назад във времето Аз установява, че с течение на времето представата за Лошо придобива все по-заплашителни размери. През средновековието най-лошото е било обстрел от пушка(1 човек с един изстрел). Днес най-лошото е атомната бомба(милиони души с един изстрел). Човечеството върви към самоунищожение. Дано никога не постигне целта си...

No comments: