Дефект

В една голяма столица на една малка държава в една голяма мизерия, живееше едно малко циганско момче. То беше дефектно. Всяка сутрин пресичаше релсите на влака, малката борова горичка и ходеше да се къпе в реката. Не миришеше, като нормалните циганчета. Веднъж намери една машинка за подстригване на коса и редовно се подстригваше само нула номер. Нямаше въшки, като нормалните циганчета. Когато нямаше какво да яде, просто търпеше глада. Не крадеше, като нормалните циганчета. Мечтаеше да учи в университет за адвокат. Не в махалата за сутеньор, като нормалните циганчета. Беше много любопитно и постоянно задаваше въпроси на всеки за всичко. Не беше просто и ограничено, като нормалните циганчета. То беше дефектно. Имаше много братя и сестри, но малко родители. Всъщност нямаше родители. Майка му беше продадена отдавна някъде в Гърция, а баща можеше да му е всеки циганин живущ на Балканския полуостров.

Малкото циганче се казваше Атанас и само се записа на училище. Всички, естествено, му се подиграваха. В първи клас другите циганчета му метнаха малката торбичка с която ходеше на училище под влака. Във втори клас учителката не му позволяваше да седи до българчетата и то седеше самичко на чин. В трети клас момичетата му викаха "снежинка, кюнец, кюмур, печка, нафта, асфалт, бат сали". Малкият герой само се усмихваше притеснено на всичко това, но не се предаваше. В четвърти клас започна същинската веселба. Момчетата от класа го биеха три пъти седмично, защото било полезно за костите и храносмилането. В пети клас най-едрото момче в класа го караше всеки ден да изяжда по една страница от учебника по История, защото страниците на учебника били бели и циганчето трябвало да се сети, че черните не са направени за учене. В шести клас му счупиха носа. В седми група скинари го хванаха, съблякоха го, нарисуваха го целия в пречупени кръстове с маркери и го пуснаха гол в центъра на София. В осми клас момичетата от класа си продаваха телефоните в заложни къщи и после набеждаваха Атанас, че ги е откраднал. Изяде много бой от по-големи братя/бащи/гаджета. В девети клас го караха да стои мирен пред дъската и момчетата мятаха ножовете-пеперуди около него, за да тренират. В десети клас се разболя тежко зимата, защото другите пълнеха презервативи със студена вода и ги мятаха по него, за да го научат на безопасен секс. В единадесети клас го изключиха по настояване на родителския съвет, заради нарушаване на училищния правилник. Нямаше пари за обувки и му се наложи да идва бос. Атанас нямаше пари за тетрадки. Правеше си свои собствени с хартии, вестници и кашони, които намираше изхвърлени из София. Нямаше пари за химикали и моливи. Пишеше с въглени, които събираше от догарящите купчини в които другите цигани топяха откраднатите цветни метали. Нямаше пари за дрехи. Шиеше ги сам от изхвърлени брезенти на тирове, завеси, пердета. Нямаше учебници. В началото на всяка учебна година молеше някоя по-добросъвестна учителка да му услужи с учебниците за кратко и той най-усърдно преписваше всеки учебник в импровизираните си тетрадки, а после връщаше учебниците. Атанас нямаше нищо и никой, но не се предаваше.

В една голяма столица на една малка държава в една голяма къща, живееше едно малко богато българско момиче. То беше дефектно. Всяка сутрин то се къпеше с нормална душ-слушалка. А не във вана с пет ароматизатора и хидромасажори, като нормалните богаташки. Веднъж майка й я заведе при личният си фризьор да й направи прическа, но на другия ден тя си острига главата гола. Не искаше да има 15 витамина, 6 минерала, 8 аминокиселини и две кила и половина лак в косата, като нормалните богаташки. Винаги имаше какво да яде, но никога не предявяваше претенции. Не искаше да изяжда на вечеря месечната дажба храна на пет-членно сомалийско семейство, като нормалните богаташки. Мечтаеше да работи в Корпуса на мира. Не искаше да учи в скъп, частен университет със собствени мажоретки и отбор по бадминтон, като нормалните богаташки. Беше много любопитно и постоянно задаваше въпроси на всеки за всичко. Не беше просто и ограничено, като нормалните богаташки. То беше дефектно. Нямаше братя и сестри, но имаше двама родители. Майка й беше съветник на президента, а баща й най-крупният строителен предприемач в България.

Малкото българче се казваше Алиса и само се отписа от частното училище, където я записаха родителите й. В първи клас другите богаташчета винаги искаха да си играят с нея. Във втори клас всеки искаше да седи до нея на чина. В трети клас момчетата й викаха "принцесо, красота, кралице". Малката героиня не можеше да понася никого и не обръщаше внимание на никого. В четвърти клас започна същинския яд. Момчетата от класа си харчеха всичките пари да й купуват шоколади и кроасани, за да й се харесат. В пети клас най-едрото момче в класа всеки ден й предлагаше да й носи учебниците, да не й тежат. В шести клас й подариха Пони. В седми клас група съученички основаха фен клуб на Алиса. В осми клас телефонният й номер бе най-скъпо продаваната ценност в цялото училище. В девети клас момчетата кръжаха, като пеперуди около нея. В десети клас й подариха собствен апартамент. В единадесети тя напусна сама училище, защото не издържаше на цялото мазнене, заради парите на родителите й. Алиса имаше пари за тетрадки, но не си купуваше, за да не хаби хартия. Имаше пари за моливи и химикали, но ги подаряваше на старчески домове. Имаше пари за дрехи. Но ги шиеше сама, защото не можеше да понася модата. В началото на всяка учебна година, тя подаряваше безплатно учебниците си от миналата на някоя книжна борса. Алиса имаше всичко и всички, но не ги искаше.

В една мразовита януарска сутрин, Алиса и Атанас пътуваха в един и същи автобус от градския транспорт. Той бе получил първата си заплата и с гордост си купи билет от бутката, за да се качи за първи път. Тя за първи път бе успяла да се скрие от личния шофьор на майка си и с гордост си купи билет от будката и се качи за първи път. Той седна на последното място в края на автобуса, за да не пречи на някой. Тя седна на първото място в началото на автобуса, за да вижда лицата на всички хора в автобуса. Автобусът беше претъпкан. Хората зъзнеха от студ и псуваха Бойко Борисов. Изведнъж се чу силен шум, трясък, разхвърчаха се стъкла и автобуса замръзна на място. Всички обърнаха ужасени поглед напред. Вратите се отвориха автоматично. Автобусът се беше ударил в лека кола. Всички стояха вкаменени и гледаха ужасяващо. Алиса скочи, изхвръкна през вратата и се затича към колата. Атанас скочи, изхвръкна през вратата и се затича към колата. Никой друг не се сети, да помогне на бедния шофьор. Всеки само стоеше замръзнал и гледаше сеир.
Мъжът лежеше в безсъзнание. Алиса веднага повика линейка, а Атанас се счупи стъклото на вратата и отвори от вътрешната стена. Алиса провери за пулс, махна колана и се опита да превърже по-малките рани с парчета плат от дрехите си. Атанас изтича до близката будка и купи малко шише водка. Подаде го на Алиса, за да промие раните и да не се замърсят, преди да ги превърже. Двамата правеха всичко, за да спасят горкия човечец, водени от инстинктите и ценостната си система. Линейката най-накрая се появи от някъде, пренесоха пострадалия и го закара в болницата. Алиса и Атанас поотделно се запътиха към нея, за да видят, дали човека ще се оправи.

Когато Алиса нахлу в болничната стая, Атанас вече бе там.
- Докторите казаха, че си му спасила живота.
Тя само се усмихна, подаде ръка и се представи. Атанас в първия момент се сепна. Не бе свикнал който и да било да иска да се запознава с него. Поклони се много нескопосано и се представи. Алиса се засмя. Двамата се заговориха. Алиса бе влезнала в Медицинския за сестра, но мислеше да зареже всичко и да се запише в Корпуса на мира. Атанас беше първа година Право в Софийския университет. Нямаше да зареже ученето за нищо на света. Алиса хареса Атанас. Имаше нещо толкова детско и невинно в държането му и представите за света. За първи път никой не й правеше постоянно комплименти, докато говори с нея. Никой не я молеше, да му уреди среща с баща й. Интересуваше се от нея и само нея. Атанас не хареса Алиса. Помисли, че го лъже за къщата, семейството, средата в която живее. Само луд човек би се отказал от подобен живот.

Алиса му предложи да отидат на кино в "Одеон". Атанас само бе минавал покрай сградата на киното. Никога нямаше пари за билет. Той рядко имаше пари за хляб, камо ли за билет за кино. И сега нямаше пари за билет. Трябваше да пести всяка стотинка, за да си плати семестъра. Учтиво отказа на Алиса. Будният й ум веднага си нареди нещата и му каза, че понеже тя го е поканила, тя купува билетите. Атанас й нямаше доверие, но се съгласи. Гледаха филм за живота на Едит Пиаф. На излизане от киното, Атанас се пошегува, че на глас няма да може, но на местоживеене и мизерия, може да го докара като Едит Пиаф от нейните детски години. Алиса се разсмя. Отдавна не се беше смяла. Искрено. Атанас започна да харесва Алиса. Тя се държеше много странно с него. Не му се подиграваше. Беше съвсем ново изживяване. Видяха се още няколко пъти, преди зимата да започне да си отива. Алиса винаги предлагаше първа и за това тя черпеше винаги, въпреки протестите на Атанас. Радваше се, че не се възползваше от нея. Не й искаше пари, а беше повече от очевидно, че няма почти никакви. Винаги идваше с един и същ пуловер и дънки. Наближаваше месец Март.

Един ден Атанас предложи на Алиса да ходят на най-новата прожекция в кино "Витоша". Филмът бил страхотен и тъй като Атанас предложил първи, той щял да купи билетите. Алиса го погледна учудено, опита се да си спомни къде точно е кино "Витоша", но след това веднага прие, защото бе почнала истински да се привързва към Атанас. Имаха среща на другия ден в 18:00 пред Попа. Алиса малко закъсня. Тя имаше навик да закъснява малко. Днес бе по-красива от всякога. Атанас я попита, дали му има пълно доверие и след положителния й отговор я помоли да не мърда. Извади черна копринена кърпа и я завърза пред очите й. Алиса само стоеше и се хилеше. Беше й любопитно. Дори не помисли да протестира. Тръгна със завързани очи с циганин в неизвестна посока. Атанас я качи на градски автобус, после слезнаха, после се качиха в друг градски автобус, после в някаква кола и пътуваха доста. През цялото време Алиса беше със завързани очи, а Атанас не спираше да й обяснява, колко много ще й хареса филма и че участвал любимият й актьор. Алиса нямаше любим актьор, което я направи още по-любопитна. Спряха, слезнаха от колата. Повървяха пеша известно време. Със сигурност не бяха в кино-салон. Алиса можеше да каже поне това. Атанас я хвана за ръце, завъртя я три пъти и свали превръзката. Алиса изгуби дъх. Пред нея се ширна цялата нощна София. С всички малки и големи улички, осветени от малки и големи лампи, които приличаха на стотици хиляди светулки, събрали се накуп да си бъбрят светулковите си неща. Алиса никога не бе предполагала, че града, който ненавижда, може да изглежда толкова красив. Те наистина бяха в кино "Витоша". Атанас я бе довел в полите на планината, за да гледат най-хубавия филм.

Атанас бръкна в раницата си и извади одеало. На него собственоръчно бе извезал: "На Алиса, която ме отведе в страната на чудесата". Седнаха на одеалото и той извади едно кексче във формата на гъба. Каза й, че това кексче е вълшебно. Ако отхапе от лявата страна, ще забрави за Атанас и никога повече няма да го види. Ако отхапе от дясната, ще се влюби в него и той ще бъде най-щастливият човек от Младост до Люлин. Тя го погледна, усмихна се и отхапа дясната страна. После го целуна. Той я прегърна и двамата се загледаха в светлините на кипящия от живот град. Останах там цяла нощ. Беше адски студено, но нито един от двамата не усети студ. Беше им твърде хубаво заедно, за да ги притеснява което и да било природно явление.

Изгледаха изгрева и тръгнаха да се прибират пеша. Когато наближиха Бояна, Алиса се сети, че звукът на телефона й е изключен. Тя винаги го изключваше, когато бе с Атанас. Не искаше нищо и никой да я прекъсва или отделя от него. Когато погледна телефона, се зачуди - имаше над 40 пропуснати обаждания от майка си и баща си. Набра номера на баща си, беше й твърде хубаво за да слуша пискливия глас на майка си. Той само я попита къде е и когато получи отговора, затвори. Алиса вдигна учудено вежди, гушна по-силно Атанас и продължиха разходката си.

Не изминаха и десетина минути, когато отнякъде изскочи джипа на баща й. Алиса се зарадва, че може да ги метнат до Заимовата градина или градинката пред Народния. Тръгна с усмивка към джипа, но после спря на място и изстина. Баща й остана в колата, а от нея слезнаха само бодигардовете му. Единия каза на Атанас, да си свали ръцете от Алиса веднага. Тя веднага схвана всичко, докато Атанас гледаше учудено хората, които виждаше за първи път в живота си. Бодигарда повтори заповедта, да си махне гнусливите, цигански ръце от Алиса. Алиса започна да крещи да го оставят на мира. Единия от охраната я сграбчи, метна я на рамото си и я понесе към колата. Тя пищеше, плачеше, блъскаше юмруци в гърба му, но бе физически неспособна да направи каквото и да било. Бодигарда я хвърли на задната седалка при баща й, след което затвори вратата и включи централното заключване. През това време другите двама охранители бяха хванали Атанас. Най-едрият извади пистолет и го насочи към главата на Атанас. Той бе схванал ситуацията, още когато Алиса бе понесена към колата. Дори не погледна палачите си. Очите му блудно се опитваха да пробият затъмнение стъкла на джипа, за да зърне очите на Алиса. Да им се порадва, да им се усмихне. Да я увери, че всичко е наред.

Когато видя пистолета, Алиса изпадна в отчаяние. Тя умоляваше баща си през сълзи, да оставят Атанас на мира. Баща й не помръдваше. Смразена, тя обърна глава и погледна Атанас. Той стоеше между тримата и когато срещна погледа й, усмихна се и тя прочете по устните му: "Обичам те".

Чу се изстрел. Смърта настъпи мигновено. Алиса изключи. Баща й каза:
- Това да ти е за урок. Да не ме излагаш друг път.


В България дефектните хора винаги биват бракувани.